Торене на пшеница

Новина 28 от 29

Зимната пшеница изисква неутрална или близка до неутралната ре­акция (рН 6 – 7) на почвата. Периодът на храненето й, в зависимост от метеорологичните условия през годината, е около 80 дни през есента и около 120 дни след вдигане на снежната покривка. При ранна сеитба и подходяща влажност на почвата зимната пшеница брати през есента, но за нашата страна най-често се наблюдава братене през пролетта. От фаза поникване до края на фаза братене в листата на зимната пшеница по­стъпват от 15 до 20% от цялото количество азот, фосфор и калий, а до края на фаза вретенене постъпват около 40 – 45% от тези елементи. До фаза изкласяване пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество, 90% от азота и калия и около 80% от фосфора.

Торенето с фосфорни торове преди сеитбата спомага за по-доброто вкореняване на растенията, а снабдяването с калий спомага за натрупването на въглехидрати и засилва зимоустойчивостта на пшеницата. От друга страна, засиленото азотно торене през есента влияе отрицателно върху натрупва­нето на въглехидрати и върху зимоустойчивостта на растенията. Следова­телно, с оглед на биологичните особености на зимната пшеница, от значе­ние е доброто фосфорно-калиево торене през есента и умереното торене с азот, а през пролетта – доброто азотно торене. При почви, добре запасени с фосфор и калий, за да се пестят фосфорни и калиеви торове, практическо значение има присеитбеното торене със суперфосфат и подхранването през пролетта с амониева селитра. Предсеитбено може да се тори с карбамид или с комбинирани азотно-фосфорно-калиеви торове. По време на вегета­цията, освен с амониева селитра, пшеницата може да се подхранва и листно като торовете се изпръскват заедно с хербицидите и фунгицидите. Най-добри резултати се получават при двукратно листно подхранване във фазите братене и вретенене с комплексни течни и твърди торове.

За формиране на 100 kg зърно и съответното количество надземна маса пшеницата извлича от почвата: 2,5 – 3,0 kg N,1,0-1,2 kg Р205 и 2,5 – 2,8 kg К2О

Ечемикът изисква реакция на почвата близка до неутралната и е мно­го чувствителен към киселата реакция и към наличието на подвижен алу­миний. Ечемикът се отличава с по-бърз ход на постъпване на хранител­ните вещества в сравнение с пшеницата. От фаза братене до фаза изкласяване усвоява до 60% от общото количество на азота и около 75% от общото количество на фосфора и калия.

За формиране на 100 kg зърно и съответното количество надземна маса ечемикът извлича от почвата 2,4 – 2,8 kg N, 1,0-1,2 kg Р205 и около 2,5 kg К20. При ечемика, отглеждан за фураж се дава превес на азотното торене, с цел повишаване на белтъчното съдържание в зърното, а при пивоварния ече­мик – на фосфорното и калиевото торене, за повишаване на въглехидратите.